поотвикнело

Речник на българския език

1. поотвикнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотвикнело е производна форма на поотвикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотвикнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотвикнело е производна форма на поотвикна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).