поотвикнал съм

Речник на българския език

1. поотвикнал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поотвикнал съм е производна форма на поотвикна (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поотвикнал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поотвикнал съм е производна форма на поотвикна (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).