поотвиквал е

Речник на българския език

1. поотвиквал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотвиквал е е производна форма на поотвиквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотвиквал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотвиквал е е производна форма на поотвиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотвиквал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотвиквал е е производна форма на поотвиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).