поотваряло

Речник на българския език

1. поотваряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотваряло е производна форма на поотварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотваряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотваряло е производна форма на поотварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотваряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотваряло е производна форма на поотварям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотваряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотваряло е производна форма на поотварям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).