поотварял

Речник на българския език

1. поотварял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотварял е производна форма на поотварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотварял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотварял е производна форма на поотварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотварял — мин. деят. св. прич. м. р.

поотварял е производна форма на поотварям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поотварял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотварял е производна форма на поотварям (мин. деят. несв. прич. м. р.).