поотбил е

Речник на българския език

1. поотбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотбил е е производна форма на поотбия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотбил е е производна форма на поотбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).