поотбило е

Речник на българския език

1. поотбило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотбило е е производна форма на поотбия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотбило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотбило е е производна форма на поотбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).