поотбило

Речник на българския език

1. поотбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотбило е производна форма на поотбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотбило е производна форма на поотбия (мин. деят. св. прич. ср. р.).