поотбила

Речник на българския език

1. поотбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотбила е производна форма на поотбия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поотбила е производна форма на поотбия (мин. деят. св. прич. ж. р.).