поотбиело

Речник на българския език

1. поотбиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотбиело е производна форма на поотбия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотбиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотбиело е производна форма на поотбия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).