поотбиел

Речник на българския език

1. поотбиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотбиел е производна форма на поотбия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотбиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотбиел е производна форма на поотбия (мин. деят. несв. прич. м. р.).