поотбивахте

Речник на българския език

1. поотбивахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поотбивахте е производна форма на поотбивам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поотбивахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поотбивахте е производна форма на поотбивам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).