поотбиваха

Речник на българския език

1. поотбиваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поотбиваха е производна форма на поотбивам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поотбиваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поотбиваха е производна форма на поотбивам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).