поотби

Речник на българския език

1. поотби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотби е производна форма на поотбия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поотби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотби е производна форма на поотбия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).