поосякъл

Речник на българския език

1. поосякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поосякъл е производна форма на поосека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поосякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

поосякъл е производна форма на поосека (мин. деят. св. прич. м. р.).