поосякла

Речник на българския език

1. поосякла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поосякла е производна форма на поосека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поосякла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поосякла е производна форма на поосека (мин. деят. св. прич. ж. р.).