поостържели

Речник на българския език

1. поостържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поостържели е производна форма на поостържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поостържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поостържели е производна форма на поостържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).