поостържел

Речник на българския език

1. поостържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поостържел е производна форма на поостържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поостържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поостържел е производна форма на поостържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).