поостъргвало

Речник на българския език

1. поостъргвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поостъргвало е производна форма на поостъргвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поостъргвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поостъргвало е производна форма на поостъргвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поостъргвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поостъргвало е производна форма на поостъргвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поостъргвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поостъргвало е производна форма на поостъргвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).