поостъргвал

Речник на българския език

1. поостъргвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поостъргвал е производна форма на поостъргвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поостъргвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поостъргвал е производна форма на поостъргвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поостъргвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поостъргвал е производна форма на поостъргвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поостъргвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поостъргвал е производна форма на поостъргвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).