поостригал

Речник на българския език

1. поостригал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поостригал е производна форма на поострижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поостригал — мин. деят. св. прич. м. р.

поостригал е производна форма на поострижа (мин. деят. св. прич. м. р.).