поострига

Речник на българския език

1. поострига — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поострига е производна форма на поострижа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поострига — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поострига е производна форма на поострижа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).