пооскубеше

Речник на българския език

1. пооскубеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пооскубеше е производна форма на пооскубя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пооскубеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пооскубеше е производна форма на пооскубя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).