пооскубете

Речник на българския език

1. пооскубете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

пооскубете е производна форма на пооскубя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пооскубете — повелително наклонение, мн. ч.

пооскубете е производна форма на пооскубя (повелително наклонение, мн. ч.).