пооскубело е

Речник на българския език

1. пооскубело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооскубело е е производна форма на пооскубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).