поосечели

Речник на българския език

1. поосечели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поосечели е производна форма на поосека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поосечели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поосечели е производна форма на поосека (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).