поосече

Речник на българския език

1. поосече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поосече е производна форма на поосека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поосече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поосече е производна форма на поосека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поосече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поосече е производна форма на поосека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).