поосечала

Речник на българския език

1. поосечала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поосечала е производна форма на поосека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поосечала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поосечала е производна форма на поосека (мин. деят. несв. прич. ж. р.).