поосвестяло

Речник на българския език

1. поосвестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поосвестяло е производна форма на поосвестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поосвестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поосвестяло е производна форма на поосвестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).