поосвестял

Речник на българския език

1. поосвестял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поосвестял е производна форма на поосвестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поосвестял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поосвестял е производна форма на поосвестя (мин. деят. несв. прич. м. р.).