поосвестил си

Речник на българския език

1. поосвестил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поосвестил си е производна форма на поосвестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поосвестил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поосвестил си е производна форма на поосвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).