поосвестил е

Речник на българския език

1. поосвестил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поосвестил е е производна форма на поосвестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поосвестил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поосвестил е е производна форма на поосвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).