поосвестило

Речник на българския език

1. поосвестило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поосвестило е производна форма на поосвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поосвестило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поосвестило е производна форма на поосвестя (мин. деят. св. прич. ср. р.).