поосвестил
1.
поосвестил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поосвестил
е производна форма
на поосвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поосвестил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поосвестил
е производна форма
на поосвестя (мин. деят. св. прич. м. р.).