поосвестил

Речник на българския език

1. поосвестил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поосвестил е производна форма на поосвестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поосвестил — мин. деят. св. прич. м. р.

поосвестил е производна форма на поосвестя (мин. деят. св. прич. м. р.).