пооръфаха

Речник на българския език

1. пооръфаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пооръфаха е производна форма на пооръфам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пооръфаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пооръфаха е производна форма на пооръфам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).