пооръфал

Речник на българския език

1. пооръфал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооръфал е производна форма на пооръфам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооръфал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооръфал е производна форма на пооръфам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пооръфал — мин. деят. св. прич. м. р.

пооръфал е производна форма на пооръфам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пооръфал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пооръфал е производна форма на пооръфам (мин. деят. несв. прич. м. р.).