пооръфа

Речник на българския език

1. пооръфа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пооръфа е производна форма на пооръфам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пооръфа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пооръфа е производна форма на пооръфам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пооръфа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пооръфа е производна форма на пооръфам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).