поопърлил е

Речник на българския език

1. поопърлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопърлил е е производна форма на поопърля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопърлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопърлил е е производна форма на поопърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).