поопърлил

Речник на българския език

1. поопърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопърлил е производна форма на поопърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

поопърлил е производна форма на поопърля (мин. деят. св. прич. м. р.).