поопърлел

Речник на българския език

1. поопърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопърлел е производна форма на поопърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поопърлел е производна форма на поопърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).