поопушил съм

Речник на българския език

1. поопушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поопушил съм е производна форма на поопуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поопушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поопушил съм е производна форма на поопуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).