поопушило е

Речник на българския език

1. поопушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопушило е е производна форма на поопуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поопушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопушило е е производна форма на поопуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).