поопушило

Речник на българския език

1. поопушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопушило е производна форма на поопуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поопушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поопушило е производна форма на поопуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).