поопушил

Речник на българския език

1. поопушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопушил е производна форма на поопуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопушил — мин. деят. св. прич. м. р.

поопушил е производна форма на поопуша (мин. деят. св. прич. м. р.).