поопушил
1.
поопушил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поопушил
е производна форма
на поопуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поопушил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поопушил
е производна форма
на поопуша (мин. деят. св. прич. м. р.).