поопушело

Речник на българския език

1. поопушело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поопушело е производна форма на поопуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поопушело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поопушело е производна форма на поопуша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).