поопрал

Речник на българския език

1. поопрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поопрал е производна форма на поопера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поопрал — мин. деят. св. прич. м. р.

поопрал е производна форма на поопера (мин. деят. св. прич. м. р.).