пооправяло

Речник на българския език

1. пооправяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооправяло е производна форма на пооправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооправяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооправяло е производна форма на пооправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пооправяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пооправяло е производна форма на пооправям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пооправяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пооправяло е производна форма на пооправям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).