пооправило

Речник на българския език

1. пооправило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооправило е производна форма на пооправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооправило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пооправило е производна форма на пооправя (мин. деят. св. прич. ср. р.).