пооправил

Речник на българския език

1. пооправил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооправил е производна форма на пооправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооправил — мин. деят. св. прич. м. р.

пооправил е производна форма на пооправя (мин. деят. св. прич. м. р.).