пооплешивяло

Речник на българския език

1. пооплешивяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооплешивяло е производна форма на пооплешивея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооплешивяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пооплешивяло е производна форма на пооплешивея (мин. деят. св. прич. ср. р.).